Разкази за Саня Без повече мистерия
Разкази за Саня Без повече мистерия
Blog Article
- Имам нужда от помощ, да… не ми останаха сили след трима ви. – с лека усмивка на лицето подхвърли Саня. - Имам нужда от вътрешно измиване.
– Запомни ме тук край божурите, таз скала е моята, Саниева я казвай – посочи с
- Малко съм шокиран, колиш бройлери, караш каруца, мъкнеш тежки бидони и изобщо много груба и неприятна работа !
Саня се изправи, извърна поглед към селото, мълча кратко и без да поглежда
Любопитно й беше влиянието на цветето върху болния, защото знаеше, че в по-големи
Съвсем леко се усмихна и си разкопча горнището, после махна сутиена – красота, онемях, перфектните цици, големи, без да са огромни и увиснали, хубави малки ореоли на зърната, мечта.
Дори Саня присъстваше на празника, макар да стоеше през пет жени от Демия. Играеха,
– Винаги бъди победител, сине! – каза Демия преди да целуне главицата му.
- Христо, нито дума за това на баща ти! Правя го само защото си му внук! – тя не изчака отговор.
- Христо, само през трупа ми! Да не сте посмели да звъните на някаква си курва! – ядосано обясняваше Саня.
Баснята е много известна и утвърдилите се в жанра. Автори като Езоп и Жан дьо Лафонтен имат нейни версии със заглавия „Гарван и лисица“ и „Лисицата и гарванът“. Затова тя е и от по-добре познатите творби на Елин Пелин.
Започнах да целувам и тях, а тя не се дърпа изобщо, само си Разкази за Саня вкара ръката в гащите ми. В този момент, реших да продължа цирка, казвайки:
Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:
кръстосали ръце като всяка беше хванала пафтата на другата и удряха ръченица в